Силна енергия завладява всеки, достигнал скалните манастири, извисяващи се над село Невша. Сетивата се изострят, обстрелвани от аромата на килим от билки под краката, полъха на вятъра, крясъка на орлите и главозамайващата панорама. Времето тук не тече. Вперил поглед в изгрева или залеза, тук човекът чувства безтегловност.
Археологическият институт при БАН започва мащабно проучване на скалните манастири и скитове у нас през 1975 г. Най-голям е техният брой в Североизточна България. През 1976 г. и 1977 г. са проучени скалните манастири по дефилето на Провадийска река, където се намират
Малкото було и Голямото було над село Невша
Над 50 са килиите и нишите в двата скални комплекса.
Килиите в скалния манастир Малкото було, разположен на левия бряг на Провадийска река срещу рида Содола, са труднодостъпни. До тях се достига единствено с алпийска техника. На скалната стена при подножието на Малкото було има издълбани кръстове и рисунки. Сред най-интересните е изобразена сърна, пронизана със стрели (или копия).
Скален манастир Голямото було се издига на голям скален нос, разположен непосредствено над железопътната спирка на с. Невша. Скалният нос гледа на юг, а по западната и източната му фасади има над 40 килии и ниши. Повечето са силно ерозирали, но по някои от тях има следи от допълнителна обработка. По стените на Голямото було и в подножието им не са открити надписи и рисунки, но са намерени фрагменти от тънкостенна и глазирана кухненекса керамика, датирана от XII-XIV век. Изследванията Карел Шкорпил установяват, че на билото на огромния скален нос има останки от крепост. На източния хребет на Голямото було е открит каменен блок със средновековни български надписи.
Кратък геоложки преглед
Голямото и Малкото було се намират в каньона на р. Провадийска на плато, наречено „Дюза“. Районът е защитена зона от 2006 г. за запазване на характерния ландшафт, включващ варовикови скални образувания и останки на средновековен скален манастир, както и опазване местообитанията на защитени видове. Долината на реката, в която се намират Голямото и Малкото було е образувана преди около 126 млн. години. Районът лежи върху меки кредоподобни варовици с дебелина около 50 метра и ронливи пясъчни и песъчливи варовици с дебелина, достигаща 25 метра. Те са образувани на дъното на плитко и топло море преди 83 – 89 млн. години. Над тях по билото на платото се разкриват 4 – 5 метра песъчливи варовици и около 3 метра здрави биогенни варовици с къснокампанска възраст. Този пласт коронясва релефа в по-високите плата като Дюза при с. Невша. Скалният венец над Невша е с височина около 20 m. Районът е с изключително красив ландшафт, предопределен от впечатляващите карстови форми и растителната покривка.
Защитени и приоритетни за опазване видове растения и животни край Скалните манастири в село Невша
Борзеанов игловръх (Alyssum borzaeanum), картъловиден карамфил (Dianthus nardiformis), тънкожилест пелин (Artemisia lerchiana), египетски лешояд (Neophron percnopterus), скален орел (Aquila chrysaetos), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), орел-змияр (Circaetus gallicus), бухал (Bubo bubo), козодой (Caprimulgus europaeus), горска чучулига (Lullula arborea) и др.
Село Невша, как да стигнете до Скалните манастири Малкото було и Голямото було
Невша е село в община Ветрино, област Варна. Разположено е в непосредствена близост до магистрала „Хемус“, на 55 км от град Варна, 17 км от град Нови пазар, на 25 км от град Провадия и на около 35 км от град Шумен. На около 3 км южно от селото е разположена ЖП-гара Невша.
Легенда разказва, че името си селото получава по време на турското робство. В деня на сватбата си мома на име Нягоса е преследвана от турците. Защитавайки честта си, младото момиче скача от местността, която днес наричаме Голямото було. Името на района е даден, тъй като според легендата, именно булото на Нягоса спасява живота й, увивайки се около скалите.
Маршрут до Голямото було
- След влизане в селото се движите само направо.
- Достигате до центъра на с. Невша. Тук ще видите малка църква (ляво) и магазини (дясно).
- Завивате надясно непосредствено след магазините.
- Продължавате само направо.
- Напускате селото и започвате изкачване по стар асфалтов път до достигане района на Голямото було.
- По пътя нагоре има удобни места за почивка, ако се движите пеш. На няколко места са изградени пейки с маси, разкриващи невероятна панорама към селото.
- Спирате при първото разклонение, когато сте на височината. Пътят към Голямото було е вляво, асфалтовият път продължава вдясно.
- Непосредствено до асфалта вляво има голяма поляна, удобна за пикник.
- Непосредствено до нея ще забележите и първите скални образувания – процеп, а южно от него и площадка за парапланеризъм.
- За да достигнете големия скален нос на Голямото було продължавате по пътека, намираща се в гората вдясно преди скалния процеп.
- Преходът през пътеката е около 15-минутен.
- Пътеката не е маркирана, но трудно бихте я изгубили.
- Ще достигнете до скалист район със своеобразни стъпала, след който пред вас ще се разкрие зашеметяващата гледка от Голямото було.
СКРИТИТЕ съвети
- Не тръгвайте без да получите напътствия от местен жител. Попитайте за „Дюза“ или „Скалите“.
- Любопитството убива! Не опитвайте да слезете от южния скален нос до килиите на Голямото було без осигуряване, алпийска техника, дори да откриете изсечената каменна стълба.
- В района има змии, бъдете с дълъг панталон и подходящи обувки.
- Препоръчваме обилното напръскване на репелент на откритите части на тялото.
- В никакъв случай не се доближавайте опасно до ръба, дори, ако преследвате най-доброто селфи.
- Не палете огън в близост до гората, в нея е единственият път към селото.
ГАЛЕРИЯ с поглед от ГОЛЯМОТО БУЛО
Популяризирането на описаните в това издание места ще допринесе за развитие на туризма и обогатяване на знанията, които имаме за нашата родина. Имате допълнителна информация за Скалните манастири до с. Невша? Нека допълним тази публикация с повече подробности, изпратете ни ги на адрес: info@skritite.com
Източници
– Кз Маргос, Ара, Изв. Нар. музей – Варна, 17, 1981, c. 112-118.
– Геоложки феномени, Фонд научни изследвания, Димитър Синьовски, Димка Синьовска