Пробитият камък – село Равна

Вледеняващ декемврийски вятър безмилостно брули измръзналите ни тела. Упорито катерим стръмен хълм край село Равна. Очакваме залеза на даващото живот светило. Днес е денят, в който Слънцето слиза за последен път по тези земи, заемайки своя трон и поглеждайки към нас с изпепеляващо огнено око

На точно 365 метра (по права линия) от нас се извисява висок и стръмен хълм, завършващ с голям скален зъбер с изсечена в него халка. За местните от близките села това е „Куклата“, но за нас това бе „Огненото око“. Със зашеметяваща плавност и точност, при залез, Слънцето изпълни изсечения почти идеален кръг в скалата. Няма достатъчно силни думи, които да опишат видяното, недалеч от левия бряг на река Провадийска.

Отново сме тук през юли (вече с апарат), пленени от енергията, струяща от „нашето“ „Огнено око“. То представя неделимото единствено между изгряващото (или залязващо) Слънце и скалното изваяние. Най-вероятно, за древните обитатели на тези земи, „Пробитият камък“ е служил за определяне на лятното и зимното слънцестоене, както и за пролетното и есенното равноденствие.

Мистичният „Пробит камък“ отстои недалеч от останките на много голям манастирски комплекс, осветен през 889 г., когато Плиска е все още столица на България. Районът има пряка визуална връзка с Плисковското поле. Визуално от хълма, отстоящ западно от манастирския комплекс, Слънцето преминава през халката на „Пробития камък“ само през дните от пролетното до есенното равноденствие.

В района на „Пробития камък“ са намерени над 500 древни рисунки, представящи характерна за прабългарите традиция. Според учените, масовата им поява след покръстването е знак за подтиснато езическо съзнание, намиращо отдушник в изобразяването на старите богове. Християнството идва по тези земи и с нова знакова система, а старата „метастазно“ се разраства, опитвайки се да оцелее, пригоди или „преведе“ новите идеи на своя език, свързан с езическата митология.

Рисунка от Равна, К. Константинов
Рисунка от Равна, К. Константинов

Сред най-интересните рисунки от района на Равна е изображение на фигура с глава Слънце и ръце, завършващи със слънца. Под една от ръцете на фигурата е изобразена птица, а под другата знак с неясен смисъл. Една от версиите за смисъла на рисунката са три важни точки, които Слънцето заема при изгрев през годината.

Точно на 5 километра от „Пробития камък“ са разположени скалните манастири при село Невша, от които също има пряка видимост към района. През 1981 г. учени установяват, че по-възрастното население в Невша определя с изключителна точност сезоните, спрямо изгревите, съобразявайки се с разположението на „Пробития камък“.

Ето какво разказва изследователят Анчо Калоянов:

В началото на юли 1982 г. „уловихме“ изгрев през отвора на Пробития камък, който наблюдавахме от една малка поляна на гористия хълм, западно от манастирския комплекс и на около 300 крачки от него. Слънцето се вмъкна цяло в отвора, каменното изваяние, като че ли „прогледна“. Особено впечатление оставя трептенето на слънцето, от което „Пробитият камък“ се раздвижва привидно за съвсем кратко време.

„Пробитият камък“ („Куклата“, „Халката“), село Равна, село Венчан
В наши дни отворът на „Пробития камък“ е недостъпен. Видимо таванът му е обработен с голямо внимание. И до днес добре се вижда издълбан правоъгълник върху него. На по-малко от 50 метра от отвора в скалния зъбер се намира открита площадка, оградена със скални издатини, които са изсечени от вътрешната страна. Не е ясно за какво са служили те, но с просто око (и проверка с приложение за смартфон) е видимо, че те са ориентирани в перфектно съответствие по посоките на света.  Върху южната част на тези издатини са запазени две почти квадратни изсечени „гнезда“, всяко от които има плитък улей, изтичащ на север, а самите гнезда са ориентирани със стените си по посоките на света.

На източната „стена“ се намира гнездо с размери 25 x 21 см и дълбочина 18 см, чиито ъгли са ориентирани по посоките на света, а южният ъгъл има улей, който е съвсем къс и води към добре оформена кръгла вдлъбнатина с диаметър 23 см и дълбочина 15 см. Това единство — правоъгълник и кръг, съединени с улей — напомня шарапташ (жертвеник) от Малкото Елеме , който обаче е със значително по-големи размери.

Много интересен е преминаващият през цялата източна „стена“ изкуствен прорез, който е дълъг над 2 м, дълбок от 20 до 50 см и широк до 30 см. Изключително точно, той е ориентиран по посоките изток — запад.

На няколко метра под самата площадка откъм запад има скален навес-пещера, която е била обитавана. На пода й са изобразени две жени. Едната от тях е изключително ясна. Остава открит въпросът за датировката на другата, която твърде много прилича на рисунките-графити на „дама“, познати от Плиска, Преслав и от манастира край Равна…

Село Равна, село Венчан, как да стигнете до Пробития камък (Куклата)
Селата Равна и Венчан се намират в Североизточна България, община Провадия, област Варна.

Достъпен маршрут през село Венчан, отбивка до жп спирката на с. Равна. Крайна е точката, в която оставяте Вашия автомобил. Изображение: Google

Посочен е най-удобният маршрут през автомагистрала „Хемус“

  • Отбивка за селата Златина, Венчан, Равна
  • Преминавате последователно през селата Златина и Венчан
  • Следвате пътя (само направо) за с. Равна
  • Достигайки до жп спирката на с. Равна, оставяте автомобила си
  • На своеобразното Т-образно кръстовище откривате пътека, разположена в подножието на стръмния хълм, водещ до „Пробития камък“
  • На места пътеката е маркирана с „пирамиди“
  • В самото подножие на хълма се изкачвате зигзагообразно до достигане на най-северния и най-полегат склон. Вдясно ще видите скални образувания, наподобяващи скални манастири. Поемате наляво към „Пробития камък“.
  • Придържате се максимално близо до каменната стена, която остава отдясно или се движите по билото до достигане на магичния „Пробит камък“ над село Равна.

СКРИТИТЕ съвети

  • В никакъв случай не опитвайте да изкачите възвишението до „Пробития камък“ непосредствено след валеж.
  • Не опитвайте да изкачите възвишението по най-краткия директен маршрут.
  • Не опитвайте да достигнете изсечения отвор в скалния зъбер, без наличието на осигуряване, алпийска техника.
  • Не се доближавайте близо до източния и западния хребет.
  • Подгответе се с подходящи обувки, стръмно е.
  • Изгревът посрещнете от разположения западно хълм (нива), изкачването му отнема най-малко 30 мин.
  • Залезът посрещнете източно, върху видимите от „Пробития камък“ своеобразни скални ниши, изкачването отнема най-малко 30 мин.
Примерен маршрут за достигане до „Пробития камък“. Изображение: Google

ГАЛЕРИЯ поглед от и към „Пробития камък“





ВИДЕО

– А. Кузев, К. Константинов, П. Георгиев, А. Мединцева. Резюмета от доклади на археологически конфереции, 1980 – 1981 г.
– Д. Овчаров, Български средновековни рисунки-графити, 1982 г., с. 28.
– Б. Рогев, Астрономически основи на първобългарското летоброене, 1974 г.
– Анчо Калоянов, Бьлгарска етнография, кн. 4, стр. 56 – 65, 1983 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: ЗАЩИТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ