Никой


„никой“.

Така ми се представи този родопчанин, когото срещнах в село край Девин. „Защо никой?“, а той на секундата – „Никой бе, като пенсионерите в България“.

Под погледите на хора от съседни къщи, #никой, ми позволи да го снимам.

Възрази единствено, че улавям в кадър верния му четириног другар, който в този момент старателно приготвяше тъмношоколадово „протеиново барче“ върху искрящия в бяло планински сняг.


Преди да ми се довери, #никой, когото местните възприемат за луд, бълваше куп небивалици, например – „Виетнам е най-верният партньор на България!“ (#никой не е прав, ако слушате Zекатерина, която тръби, че партньор ни е станала лИБИЯ).

#никой обаче прошепна, така че да не бъде чут от насъбралите се да гледат „чужденеца, който снима лудия“ – „Две урока от Родопите да занесеш на Варна“.

Брех, викам си, наостряйки уши, а отсреща – „Всички партии в България са пчели, ама от един кошер“ и „Религии все на изборите тука! Кой християнин, кой мюсюлманин – всичко е едно. Ние сме горди българи, ама те друго го приказват“.
#никой завърши непринудената планинска среща така – „Ей това дето го снимаш, да го ядат тези в Софията“, визирайки био-продукта от своето куче.

#никой в „Софията“ обаче не се интересува от живота на един #никой и хилядите други като него.

Толкова от намигащия от снимката родопски дядо #никой.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: ЗАЩИТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ